Баркод (още бар код, бар-код, щрих код, щрих маркировка) е система за кодиране на стокови единици в промишлеността и търговията, която предоставя информация за производителя и артикула, служи за проследяване на стокооборота и търсенето на стоките, както и следи за изправността на фирмите като данъкоплатци.

Баркод е също и машинно разбираемата маркировка върху опаковката на стокова единица.

Най-често срещани са баркодовете, състоящи се от цифри и различни по широчина вертикални успоредни линии, които визуално наподобяват решетка, откъдето произлиза и думата на английски (bar codebarcode от bar – прът, решетка). Съществуват и по-съвременни баркодове под формата на концентрични окръжности или точкови матрици с квадратна форма (матрични, 2D баркодове или QR на английски: Quick Response) които са направени така, че лесно да може да бъдат сканирани от всякакви устройства, най-вече с набиращите скорост смартфони и таблети. Баркодовете биват разчитани от оптични сканиращи устройства, наречени баркод четци, снабдени със съответния софтуер.

  1. История . Първите баркодове са създадени в САЩ и патентовани през 1949 г.Американската баркод система е известна под името “Универсален продуктов код” (UPC, Universal Product Code). За координиране на усилията по внедряване и стандартизиране на баркодовете в САЩ е създаден Единен съвет по кодиране (UCC, Uniform Code Council), преименуван впоследствие на GS1 US. През 1977 г. сходна баркод система е въведена и в Европа, като по инициатива на търговци и производители е учредена неправителствената нестопанска организация ЕАН (EAN, European Article Numbering). През 1991 г. UCC и EAN подписват договор за установяването на пълна международна и техническа съвместимост между двете системи за кодиране. Така се създава GS1 – глобална организация, чиято мисия е създаване и внедряване на стандарти и решения за работещи и прозрачни вериги за доставки в глобален мащаб и между промишлените сектори. Щабквартирите на GS1 са в Брюксел и Принстън, Ню Джърси. България е член на GS1 (EAN International) от края на 1991 г. Съгласно условията за членство в Международната асоциация EAN International, страните се представляват от неправителствени, нестопански асоциации, представляващи интересите на производители и търговци. Официален представител на България в GS1 е Българската Търговско-Промишлена Палата. Дейностите по въвеждане, развитие и контрола по приложението на стандартите GS1 на национално ниво се изпълняват от GS1 България, преди ЕАН България – вече със статут на Съвет към БТПП. Квадратните 2D баркодове са изобретени през 1994 г. от една от дъщерните компании на японския автомобилен производител Тойота. Състоят се от черни модули на бял фон, подредени в квадратен шаблон. Те са доста популярни в Япония и в други страни от Далечния изток, където множество компании вкарват в продуктите си информация за нови марки, събития или промоции.
  2. Баркод стандарти- В системата GS1 в употреба са няколко различни баркода: EAN-13, EAN-8, UPC-A, UPC-E, GS1-128, ITF-14 и DataBar. Те имат различна структура и следва да се разгледат поотделно. Специфични баркод стандарти са тези за печатните издания: ISBN и ISSN.

Стандарт EAN-13  се състои от 13 цифри и има следната структура:

  • GS1-префикс от три разряда, който указва страната, в която е регистрирана фирмата производител на стоката (не е задължително страната, в която стоката е произведена). GS1-префиксът за България е 380.
  • код на производителя, който е от 4 до 6 разряда и се определя от националната организация GS1.
  • номер на артикул (търговска единица), който е от 3 до 5 разряда.
  • контролна цифра.

Стандарт EAN-8 – се състои от 8 разряда и е предназначен за малки по размер артикули. EAN-8 се формира по различен начин от EAN-13.

  • GS1-префикс от три разряда за страната. И тук за България кодът е 380
  • номер на артикула, 4 разряда
  • контролна цифра

Стандарт UPC – се състои от дванадесет разряда, разделени в три групи. Този баркод стандарт не предвижда разряди за държава.

  • Първата група от 6 до 9 разряда и се нарича UPC фирмен префикс
  • Втората група от 5 до 2 разряда отговаря на номер на артикула
  • Последният (12-ти) разряд е контролна цифра

Приложения на баркода.

В управлението на продажбите, употребата на бар кодовете може да даде много подробна и навременна информация за ключови аспекти от бизнеса, като подпомогне и ускори вземането на решения. Бързо продаваемите артикули могат да се идентифицират бързо и автоматично да се направят нови складови заявки. Бавно продаваемите също се идентифицират и поръчките за техните доставки се планират така, че да не заемат в търговската площ и прилежащия ? склад пространство, което би могло да се оползотвори по-добре. С баркодовете също лесно могат да се съберат данни за сезонната цикличност на стоките и за техния жизнен цикъл.

Източник: http://bg.wikipedia.org